Щастливи ли са майките, които живеят с порасналите си деца

За всяка майка е трудно да се раздели с детето си, което е кърмила, отгледала и, на което е посветила най-хубавите си години.
Но ако то остене в родното гнездо твърде дълго, това не прави родителите му особено щастливи, сочат проучвания.

Синдромът на празното гнездо

Всички са чели за така наречения „синдром на празното гнездо“. Тъжен период от живота на родителите, когато децата напускат родния дом и започват самостоятелен живот.

Сякаш тогава животът на родителите се прообръща и губи смисъл.
Толкова години са живели заедно и са се грижили за децата, а сега те сякаш вече не се нуждаят от тях. „Излитат“ от гнездото, чуруликайки „Мамо, аз я/го обичам и ще живеем заедно!“

В този момент много родители се чувстват объркани: имат толкова много свободно време - какво да правият с него сега?

„Празното гнездо“ може да доведе до период на депресия, кризи на идентичността, трудна адаптация, объркване, загуба на роля и намаляване на чувството за благополучие“,  пише социологът Долорес Борланд още през 1982 г.

От друга страна, за майките и татковците най-накрая идва заслужена почивка, те могат да използват свободното време и пространство за релакс и отдавна забравени хобита. И не са малко тези, които оценяват тези възможности.

В дома на мама и татко и след 35

Другата крайност е, когато поради финансови затруднения и за удобство, някои отдавна поранели деца предпочитат да останат в родителското гнездо.
Не са изключения, когато сънът или дъщеляка, които са над 35 години, остават да живеят при родителите си.
На пръв поглед какво по-хубаво – майката отново ще е щастлива и ще има за кого да се грижи.
Но статистиката показва обратното.

Статистиката

Испански изследователи от университета Хайме I са установили, че съвместното съжителство на родители на възраст 50–75 години с деца на 30 и повече години има отрицателно въздействие върху майките. Особено, ако живеят със синовете си. Според проучвания, те въобще не са щастливи.
Интересното е, че бащите, които споделят жилищно пространство с възрастни деца, не изпитват особен дискомфорт.

„Това предполага, че жените са изправени пред по-голямо напрежение от мъжете, когато възрастните деца живеят в дома“, се казва в проучване, публикувано в списанието Social Science & Medicine.
Според учените, съжителството между родители и деца става все по-често срещано в Европа, заради поскъпването на живота.

Известната американска социоложка  Алис С. Роси  определя  условно четири етапа на родителството:

- етап на очакване ( той започва със зачеването);

- краткосрочен етап на „меден месец“( когато детето се ражда );

- продължителен етап (когато детето расте);

- етап на отдалечаване (когато детето напуска дома).

Всеки етап е съпроводен със свои собствени изисквания, задачи и социални очаквания.
И основното за родителите е навреме да преминат към следващия етап. .

53% от младежите у нас живеят с родителите си

Според данни на Евростат за 2023 г. средната възраст, на която децата напускат дома си в Европа, е 26,5 години.
Цифрите обаче варират значително между отделните страни.
В Северна Европа децата се изнасят на много по-ранна възраст: в Швеция на 19 години, в Дания на 21 години, в Германия и Холандия на 23 години.
У нас почти 53% от младежи продължават да живеят с родителите си, въпреки че отдавна са навършили пълнолетие. Това ги прави вторите най-несамостоятелни в Европа, като преди тях по този показател се подреждат само словаците.

От сайта brilliantmaps.com са изготвили специална карта, която показва какъв процент от младите европейци на възраст между 25 и 34 г. все още живеят с родителите си. Но тази тенденция не е валидна само за българите и словаците, а за повечето държави в Южна и Източна Европа. 

Така в Гърция почти 52% от младежите живеят с родителите си, в Малта – почти 49%, а в Португалия и Италия – над 44%. Подобен е процентът и в Румъния, Унгария, Полша и Словения.
В южноевропейските страни децата остават в гнездата на родителите си много по-дълго.
В Гърция, Италия и Испания хората започват да живеят самостоятелно около 30-годишна възраст, докато в Португалия и Хърватия живеят с родителите си до 33-годишна възраст.

„В допълнение към икономическите фактори, резултатите могат да се обяснят с културния контекст на средиземноморските страни, където семейните връзки традиционно са по-силни, а домакинският труд е по-неравномерно разпределен“, твърдят изследователите.

По материали на DoctorPiter, Мона Василева